Основана 681 г. сл. Хр.

България

Родина, История, Слава

681 · 1018 · 1185 · 1878 · 1908 · до вечността

Открий

Трибагреникът —
белег на народа

Национално знаме на Република България · пропорция 3:5

Трибагреникът е официалният национален символ на България от 1879 г., когато е приет с Търновската конституция. Хоризонталните ивици — бяла, зелена и червена — носят дълбок исторически и символен смисъл. Пропорцията на знамето е 3:5, а съотношението на ивиците е равно. Трибагреникът е утвърден като неприкосновен символ на суверенитета и независимостта на България.

⬜ Бяло

Символ на мира, свободата и честта на народа. Бялото олицетворява чистотата на духа и устремеността към светло бъдеще. В народната традиция белият цвят е знак на благородство и истина.

🟩 Зелено

Цветът на земята, природата и надеждата. Зеленото е символ на изобилната българска земя — планини, долини и плодородни полета. Означава живота, прераждането и бъдещето на нацията.

🟥 Червено

Кървавочервен цвят — символ на саможертвата и смелостта на хилядите герои, паднали за свободата на родината. Цветът на военната доблест, революционния дух и непоколебимата воля.

Цветовете на трибагреника са свързани с Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. По традиция се смята, че те произхождат от знамената на опълченците от Стара Загора. Знамето е прибрано и осветено. По закон е забранено неуважителното отношение към него. Денят на националното знаме се чества на 22 март.

От зората на времето

История на
България

Около 5 000 пр.Хр.

Тракийската цивилизация

По земите на днешна България процъфтява една от най-древните цивилизации в Европа. Тракийците — смели воини и изкусни занаятчии — оставят безценно злато, величествени могили и дълбока митология. Орфей, митичният певец, е техен. Одриската държава е сред най-мощните в Европа на своето време.

681 г. сл. Хр.

Основаване на Първото Българско Царство

Хан Аспарух прекосява Дунава и полага основите на Българската държава — една от най-старите в Европа. Договорът с Византия от 681 г. е официалното ѝ признаване. Плиска е първата столица. Началото на народа е положено.

864 г. сл. Хр.

Покръстването на България

Княз Борис I приема православното християнство — събитие, което завинаги променя облика на нацията. България се приобщава към европейската цивилизация и става духовен мост между Изтока и Запада.

886 г. сл. Хр.

Кирило-Методиевото дело и глаголицата

Учениците на светите братя Кирил и Методий — Климент и Наум Охридски — довеждат славянската писменост в България. Охридската книжовна школа дарява на целия славянски свят азбука, книги и просвета. Буквите са дар на народите.

893–927 г. сл. Хр.

Златният Век на цар Симеон Велики

България достига своя апогей. Цар Симеон I, образован в Цариград, превръща Преслав в блестяща столица. Книжовността, изкуствата и архитектурата процъфтяват. България е най-могъщата държава на Балканите. Симеон носи титлата „цар на ромеи и българи".

1185 г. сл. Хр.

Въстанието на Асен и Петър — Второто Царство

Братята Асен и Петър вдигат въстание срещу Византия. Търново става нова столица. Второто Българско Царство разцъфтява. Цар Калоян побеждава кръстоносците и взима в плен латинския император. Цар Иван Асен II прославя България с меч и мир.

1393–1396 г. сл. Хр.

Падането под Османска власт

Търново пада на 17 юли 1393 г. Три години по-късно цялата българска земя е под османска власт. Настъпват дълги пет века на борба — за вяра, за писменост, за народна памет. Светата Православна Църква и буквите спасяват народа.

1762 г. сл. Хр.

„История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски

Отец Паисий написва своята безсмъртна история — пламенен призив към самосъзнание и гордост. „О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?" — думи, запалили искрата на Националното Възраждане.

1876 г. сл. Хр.

Априлското Въстание

Под ръководството на Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков на 20 април 1876 г. избухва въстанието. Потушено с брутална сила, то потресава света. Баташкото клане събужда Европа. Кръвта не е напразна.

1878 г. сл. Хр.

Освобождението — Санстефанският мир

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. Русия разгромява Османската империя. България е освободена след петвековно робство. Денят е обявен за национален празник. Тази дата е по-свята от всяка друга в нашия календар.

1908 г. сл. Хр.

Обявяване на Независимостта

На 22 септември 1908 г. в Търново цар Фердинанд I провъзгласява независимостта на България от Османската империя. Третото Царство е факт. Мечтата на поколения е изпълнена.

Мила Родино, ти си земен рай, твоята хубост, твоята прелест — ах, те нямат край!

Народна песен · Мила Родино

България —
кръстопът на цивилизациите

Смята се, че на тази свещена земя са живели хора от преди 45 000 години. Тракийски царе, римски легиони, средновековни боляри и православни светци — всички са оставили своя белег. Природата е щедра: от Черноморския бряг до алпийските върхове на Рила, от Дунавската равнина до тракийските низини.

110 879 кв. км площ — страна в сърцето на Балканите
2 925 м Мусала — най-висок връх на Балканите
378 км черноморско крайбрежие
500+ минерални извора — природна съкровищница
9 обекта под защита на ЮНЕСКО

🏔️ Стара Планина

„Балкана" — гръбнакът на България. Тук се е водила Шипченската епопея, тук духът на свободата е безсмъртен.

🌊 Черно Море

Нашето море — Понт Евксински. Древните гърци са го нарекли „Гостоприемно море". По бреговете му са се редили Аполония, Одесос, Месамбрия.

🌹 Розовата долина

Казанлъшката котловина — столица на розовото масло. България произвежда над 70% от световното розово масло. Маслодайната роза е символ на родината.

🦅 Рила

Рилският манастир — сърцето на България. Основан от св. Иван Рилски в X в., той е пазел буквите, вярата и народната памет в най-тъмните векове.

Поезия на
родното слово

Христо Ботев · 1876

Хаджи Димитър (откъс)

Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка. До него вярна пушка, до него – верен другар... Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалее земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят...

Иван Вазов · 1881

Отечество любезно (откъс)

Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чисто е небето над твойте висини! Как тихо и спокойно се спи в горите твои, Как слатко и как мирно ехтят потоци твои! О, майко-България! Прегърни ни с ръце широки, майко, нас, децата свои!

Пенчо Славейков · нач. XX в.

Cis moll (откъс)

В полето нощта пада тихо, потъва в мрак и хоризонта. Душата ми страда и стихва и пее мъка без граница. Но в тъмнината сред мълчанье тъй ясно, тъй дълбоко свети — едно родно, едно копнеение, Отечество, завинаги.

Пейо Яворов · 1904

Хайдушки копнения (откъс)

Заточеник съм аз, природа, в тоя свят... Но там далеч, в гората звучна и зелена, сред извори бистри, под планински склон, свободен като вихъра — духът ми хвърчи буен над тоя роден и скъп, любим хоризонт.

Елисавета Багряна · 1927

Вечната и светата (откъс)

Аз съм от племе вечно, непокорно, от ветровете диви раздухано. В кръвта ми тупа нещо първобитно, като копита по поле широко. Вечна съм, свободна и безмерна — като земята наша — непокорна.

Никола Вапцаров · 1940

Вяра (откъс)

Животът — само той е хубав! Да вземеш своя дял от него, да дишаш — само да дишаш — това е вече нещо! Ако животът те удари, ти стисни зъби и търпи. Ще дойде ден — попитай: утре, и утре пак ще изгрее.

„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш и говориш по своему езику? Или не имаха ли и българите царство и господарство?"

Паисий Хилендарски · История Славянобългарска · 1762

Национален химн

Мила Родино

Текстът е написан от Цветан Радославов през 1885 г. като „Химн на Войводина дружина" за Сръбско-Българската война. Мелодията е народна. Химнът е официално приет след Освобождението и звучи на всяко тържество, пред всеки подвиг, в сърцето на всеки българин.

Мила Родино, ти си земен рай, твоята хубост, твоята прелест — ах, те нямат край!
Горди Балкани, Белата Дунав, Черно море, слънце и красота — о, България, родино мила, мила и свята!

Цветан Радославов · 1885 · Приет за официален химн след 1878

Символите на
народа

🦁

Лъвът

В герба на България — три изправени лъва на червено поле. Символ на смелостта, силата и суверенитета. Лъвът е в герба от XIII век.

🌹

Маслодайна роза

Rosa damascena — символ на България по целия свят. Розовото масло е „течно злато". Казанлъшката роза — в ЮНЕСКО нематериалното наследство.

🏛️

Рилски Манастир

Основан от Иван Рилски в X в. Включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Духовна столица на България.

🐦

Белият щъркел

Символ на пролетта и завръщането у дома. В народната традиция щъркелът носи щастие и благоденствие на дома, в който кацне.

🏔️

Мусала

2 925 м — най-висок връх на Балканите. Наименованието произлиза от турски „Муса Аллах" — „близо до Бога". Рила, дом на вечния лед.

📜

Кирилицата

България е дарила на целия славянски свят азбуката. Кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз. Гордостта на нацията.

🎭

Мартеницата

На 1 март всеки българин дарява мартеница — бяло и червено — за здраве и щастие. Вековен ритуал, вписан в ЮНЕСКО нематериалното наследство.

🏺

Тракийско злато

Панагюрското съкровище, Рогозенското съкровище — безценни шедьоври от злато, дарени ни от тракийската цивилизация. Изкуство без равно.

Православната Вяра

От 864 г. Православното Християнство е душата на народа. Черквата е пазела езика, писмеността и народната памет в петте века на Османско владичество.

Дните, в които сме едно

3 МАРТ

Освобождението на България

Денят на подписването на Санстефанския мирен договор, 1878 г. Национален празник.

1 МАРТ

Мартеница

Баба Марта — вековен ритуал на здраве и пролет. Вписан в ЮНЕСКО нематериалното наследство.

24 МАЙ

Ден на Просветата и Културата

Денят на Св. Кирил и Методий. Денят на буквите, книгата, учителя. Ден на нацията.

6 МАЙ

Гергьовден — Ден на Храбростта

Денят на Св. Великомъченик Георги. Празникът на Армията и военната доблест на България.

22 СЕПТ.

Независимостта на България

1908 г. Цар Фердинанд I обявява независимостта от Търново. Краят на васалитета.

1 ЯНУ.

Нова Година · Сурва

Сурвакарите обикалят с корнякови клонки и пожелават здраве, берекет и плодородие.

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира — него жалее земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят.

Христо Ботев · Хаджи Димитър · 1873